На
9 май 1940 г. немските войски нападат
Холандия,
Белгия и
Люксембург. Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците. На 13 май
Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира. На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река
Сома към
Ламанша. Английските и белгийски армии във
Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии. След падането на
Брюксел и
Намюр, английските и белгийски армии се оттеглят към
Остенде и Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, англичаните са обградени при
Дюнкерк. Там те са оставени от немското командване да се изтеглят на спокойствие, с надеждата това да улесни евентуалното подписване на мирно споразумение с
Англия. Немските войски предприемат решително настъпление срещу главните френски сили. На 10 юни
Италия обявява война на
Франция и
Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На 13 юни
Париж бива изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският
маршал Анри-Филип Петен моли Германия за
примирие. На 22 юни е подписано
Компиенското примирие, с което Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави по-голямата част от териториите си под немска окупация. В неокупираните части на страната се установява
режимът на маршал Петен със столица
Виши. На 24 юни е подписано примирие с
Италия. На 3 юли англичаните опитват да принудят френските бойни кораби да се присъединят към тях. След като получават отказ британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в южното
пристанище Тулон. На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в британски пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с
Англия.
След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с
Германия, на 8 август
Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и промишлеността на
Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на
Берлин,
Дюселдорф,
Есен и други големи немски градове.
Германия обявява тотална морска
блокада на
Англия. Англичаните бомбардират пристанищата на континента, включително
Антверпен, Остенде,
Кале, Дюнкерк. В крайна сметка
Луфтвафе не успява да установи въздушно превъзходство и нахлуването в
Англия се отлага за неопределен срок.
На 27 септември в
Берлин е подписан
Тристранният пакт между
Германия,
Япония и
Италия.
Югоизточна Европа [редактиране]
На 7 септември 1940 г. под диктата на
СССР и
Германия се сключва
Крайовската спогодба между
България и
Румъния. На България се връща територията на
Южна Добруджа, загубена след
Първата световна война. Извършва се и размяна на население.
Румъния освен това връща северна
Трансилвания на
Унгария, загубена пак през Първата световна война, и
Молдова на
СССР. На 8 октомври същата година немските войски влизат в
Румъния. На 20 ноември
Унгария се присъединява към
Тристранния пакт, последвана от
Румъния на 23 ноември и
Словакия на 24 ноември.
Италианското нахлуване в
Гърция през ноември 1940 г. се превръща в катастрофа, след като италианските войски са изтласкани в
Албания, окупирана от
Италия още от 1939 г. На 3 декември, гръцките войски нахлуват в
Албания, завземайки
Саранда,
Гирокастра, и около 1/4 от албанската територия. На 1 март 1941 г. България се присъединява към
Тристранния пакт, и немски войски влизат в
София. На 25 март
Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно югославското правителство е свалено от власт, чрез организиран от британското
разузнаване военен
преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска територия
Югославия, а през българска територия и
Гърция. Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изгони британските войски от
Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на
нефт в
Румъния от страна на вражеските войски.
Вермахтът успява за три седмици да наложи властта си на
Балканите, отблъсквайки британските подкрепления. На 20 май немски
парашутисти завземат остров
Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към
Кипър и
Египет.
България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически
българи Западни покрайнини,
Вардарска Македония и
Беломорска Тракия, както и други територии от
Гърция и
Югославия. Създава се
Независима хърватска държава, която включва и
Босна.